Хижа Скакавица и водопад Рилска Скакавица

Интересна среща
Винаги съм знаела, че местата „ни намират“ сами. Така хижа Скакавица през 2017 г., случайно се оказа място, където ни изпрати един непознат човек. Той продаваше мед и книги на Учителя Петър Дънов в центъра на курортно селище Паничище, Рила планина. Докато разглеждахме и избирахме, се заговорихме с него. Той разбра, че се разхождаме безцелно и се чудим къде да отидем през дългия летен ден, затова ни насочи:
– Тръгвате по главния път, продължавате нагоре към х. Пионерска и в дясно, като следите табелите, в завоите преди нея, ще откриете един път. Тръгвате по него и ще намерите едно хубаво място. Времето ще ви стигне да се разходите до там.
– Това да не е хижа Скакавица – се сетих аз, тъй като бях търсила информация за нея преди това, но нищо не предприех.
– Да, отидете. Ще ви хареса.

От местност „Зелени Преслап“ до хижа Скакавица
Пътят, който открихме тогава и до ден днешен ми се струва в известна степен скрит. Има си табела с надпис „Скакавица“, за която трябва да се вгледаш и когато завиеш сякаш влизаш в друг свят. Тесен път, асфалтиран много отдавна и на места с разбит асфалт, две коли едва се разминават. Тръгнахме по него, като на моменти се питахме дали е правилният път и къде отиваме. Имаше леки завои и не се след дълго се откри една голяма поляна с паркинг – местността Зелени Преслап и почивен комплекс „Зелени Преслап“. Оставихме колата там и продължихме пеша към х. Скакавица и водопада.
Беше хладен, късен, летен следобeд. От местността Зелени Преслап, от паркинга, се върви направо, по широк, равен и приятен за разходка път. След известно ходене по широкия път, около 15 – 20 минути, открихме, в дясно, табелата към хижа „Скакавица“. От тук се тръгва по пътека през гората, стръмна и хладна, на места се срещат едри камъни и изпъкнали корени от дърветата. Въпреки, че е трудната част от целия преход, пътеката е добре обособена и маркирана. На едно място срещнахме вода за пиене от малка чешма и привързано метално канче. Малко преди хижата се намира и водопад малка Скакавица. Там можеш да си починеш и да си потопиш краката в студената вода. Много е събуждащо.

За около час и половина се изкачихме по целият път от местност Зелени Преслав до хижа Скакавица. Тогава, на края на пътеката, ми се стори магическо. Да открия това място, по такъв начин ми беше интересно, а след това разбрахме и за водопада и събрахме информация за колко време се стига и до него. Разбира се той остана за посещение в друг ден, защото времето напредваше.

Хижа Скакавица е построена през 1921 – 1922 г. и за мен е едно от местата, където като стъпих имах усещането, че съм била преди това. Това е първата хижа в България. Сградата е стара, но е стабилна и подържана. Отпред е с голяма, просторна веранда. Снабдена е с ток, вода, отопление и санитарен възел. В хижата предлагат меню да хапване, чай, кафе и разбира се нощувка в туристически спални. Построена е на три етажа, а в съседство има и по – малка сграда, на един етаж, също за нощувки. Двете сгради са ги нарекли Голяма и Малка Скакавица. Отвън, на импровизираните кътчета за почивка и хранене, можеш да се насладиш на тишината преди да продължиш към водопад Скакавица. Мястото е тихо, приказно и отпускащо.

От хижата до водопад Рилска Скакавица
Водопад Скакавица е определен като най – високият водопад в България и е много атрактивен и вълнуващ. През пролетта водопадът е много пълноводен и красив и е хубаво да се види тогава, а през зимата, когато замръзне, скални катерачи го използват за екстремни изкачвания.
Водопадът е на около половин час от хижата.
Когато отидохме вторият път имахме достатъчно време и продължихме до него. Тук разходката е сякаш път към рая. Преминава се през растителен резерват „Скакавица“. На мен ми се стори много красиво и магнетично, именно по пътеката от хижата до водопада. Открита пътека, през висока растителност, с редки и защитени растителни видове. Много приятна за разходка и неусетно се преминава през нея. През това време на годината – лятото, беше и много цветна. Стига се бързо и лесно.

Водопадът го видяхме от далеч, беше красиво и именно тази гледна от пътеката към водопада не може да се опише. То е като да извървиш една райска приказка, все едно не си тук на Земята. Това разстояние е най – вълнуващо за мен всеки път. Прелюдия към рая.

Именно тук ще споделя едно мое усещане при първото ми изкачване до водопада. На връщане пропуснахме лявата пътеката, която отива до хижата, а неусетно, унесени сме тръгнали по другата, която излиза пред хижата. Там има една поляна, на която си почиваха групи хора. Преминавайки през поляната, видях че тези хора са усмихнати, че разговарят с любов и разбиране, усетих в тези хора много високи вибрации и хармония. Това, което е притъпено, изкривено и смазано в града, сега се беше върнало в тези групички хора, приемащи всичко, което виждат с любов. Някаква идилия и хармонизирана човешка любов срещнах. И си представих бъдещето на човечеството по този начин.

Информация:
Хижа Скакавица
Разположение:
Рила планина, курортно селище Паничище,
под връх Кабул
През местност Зелени Преслап
Надморска височина: 1876 м
Трудност: средна трудност, на места има стръмни участъци.

Водопад Скакавица
Надморска височина: 1950 м.
Височина на водопада: 70 м.
Денивелация: 378 м.

Маршрути:
• до хижа Скакавица и водопад Рилска Скакавица, от местност Зелени Преслап. Около 1.30 – 2 ч.
• до Седемте Рилски езера от хижа Скакавица, като може да се преспи на хижата и на следващия ден да се продължи към езерата. Около 2,30 часа.
• до връх Кабул, от местност Зелени Преслап, в дясно от пътя за хижа Скакавица, по горска пътека, продължаваща в открит път с голяма денивелация 950 м. Около 3,4 часа.