Включих се в организирано двудневно изкачване на връх Мальовица с туристически водачи, през лятото на 2022 г.
Това беше второто ми изкачване в рамките на разстояние от няколко години. Първото изкачване беше еднодневно, през месец август 2018 г. Тогава тръгнахме рано сутринта и за един ден се изкачихме до хижата и до върха. Вечерта почти на тъмно приключихме прехода.
Сега исках да се насладя на изкачването и на един престой в туристическа спалня, заедно с група туристи, ентусиасти и любители на планината като мен.
Хижа Мальовица ми харесва, а гледката от нея към върха е невероятна през всеки един сезон.
Тръгнахме отново от ЦПШ „Мальовица“. До тук се стига от гр. Самоков, през с. Говедарци и от там по асфалтираният път към планината, около 13 км.
Този път обаче аз бях с голяма раница с туристически принадлежности: дъждобран, фенерче, дрехи за преобличане и лични принадлежности, малко ядки и плодове.
Имаше достатъчно място за паркиране на автомобилите.
Изкачването до хижа Мальовица отнема около 1 час, нормално ходете. Когато сме в група за планински преходи винаги се изчакваме, като се спазва темпото, на групата, зададено от водачите.
Пътеката е широка, камениста, в закрита местност от борове, а в дясно се прокрадва река Мальовишка. Подходяща е за начинаещи туристи и семейна разходка с деца.
По пътя има чешма с изворна вода за разхлаждане.
Постепенното се излиза на открито, в последните няколко метри преди хижата. Непосредствено пред нея, в дясно са разположени дървени бунгала, които ми направи впечатление тогава, че са ремонтирани в сравнение с предишното ми качване преди 4 години.
Пред хижата са разположени места за отдих и хранене. Гледката от тук към върховете е много красива и лятото и зимата.
Настанихме се в туристическа спалня, на втория етаж. Хижата е водоснабдена и на всеки етаж има обща баня и санитарен възел. На първия етаж е столовата, където можеш да хапнеш вкусни български ястия. Предлагат и ранна закуска за тръгващите към върха, която пакетират за в раницата.
Сградите са две – старата хижа и новата, в която бяхме ние, както и туристическите бунгала. Зад сградите, на красива поляна до реката винаги има палатки.
Хижа Мальовица е построена 1934 г. от пернишкото туристическо дружество „Голо бърдо“, като заслон за около 25 човека.
Мальовишките езера
Същият ден, заедно, цялата група се отправихме към Мальовишките езера. Беше облачно време и скоро щеше да завали, но това не ни попречи да заобиколим дъжда.
Тръгнахме по пътеката за върха, над хижата и след 20 – тина минути, при първата т. нар. тераса, свихме надясно, по пътека обозначена с метално колче и пирамидки, почти незабележими, за което опитният планински водач, в случая имаше голяма роля. Пътеката на места е стръмна и трудно се забелязва.
По пътя се вижда връх „Камилата“, който представлява част от маршрут за опитни туристи, но за мен беше интересна природна атракция.
Когато се впуснахме към езерата мястото ми се стори много уединено. Времето беше дъждовно, но вместо тъга, гледката ми навяваше спокойствие и радост.
Дори за момент слънцето проби облаците и огря водата, докато правехме снимки, а пристигнахме с дъждобрани и качулки.
Мальовишките езера са три красиви гледки, които сякаш са скрити от хижата и потока от туристи към върха.
От хижата до езерата се стига за около 1,5 м. в едната посока.
Дъждът ни изчака и се изсипа проливно, с гръмотевици и светкавици вечерта. Не разбрах дали хората от палатките, зад хижата бяха дошли тук в сградата, най – вероятно не. Бурята беше силна и дъжда обилен.
В един момент две момчета и едно момиче, които бяха дошли по време на пороя, тръгнаха да се връщат от хижата надолу, през дъжда, с челници и дъждобрани.
Връх Мальовица
Изкачването от хижата до върха отнема около 2,5 часа.
Ние тръгнахме рано сутринта, към 06.00 часа.
Пътеката в началото е камениста, на места преминава през реката и изисква подходящи туристически обувки, особено както беше тогава, след дъжда. Хубавото беше, че тази стръмна част е в началото и все пак силите ни бяха сутрешни и ние бяхме бодри и отпочинали.
Изкачването до връх Мальовица винаги го свързвам със срещата с диви козички. Още предния ден, при отиването ни към Мальовишките езера, усетих и видях, как две козички ни наблюдават, малко преди да завием надясно, по пътеката към езерата. Учидих се, че се дошли чак тук, тъй като ги бях срещнала горе на върха.
При изкачването ми на следващия ден очаквах да ги видя пак.
След известен период на ходене сред невисока растителност се излиза на широката част под върха, като той все още е далеч. Следват две тераси, но тук изкачването е леко. Подходящо място за почивка. Преминахме през скалата с паметни плочи в почит на загиналите алпинисти и на запалени туристи и планинари с принос към туризма в България.
При Еленино езеро си поехме въздух за да атакуване последната част, която за мен е най – трудната.
Въздухът става разреден и винаги ми е трудно именно дишането. Тази година целта ми беше да проверя отново дали ще издържа, дори с астма.
По тази последна част, обаче гледката е много красива, затова обичам да спирам и да поглеждам надолу.
Тук прединия път имаше мъгла, която се движеше и разстилаше на талази , като можеш да загубиш другарчето пред теб, човек изчезва като невидим.
Изкачвам се с последен дъх по най – стръмната част, спирам на мястото за красивата гледка към Рилския манастир, където се изчакваме, преди да тръгнем в посока на дясно по полегата, но все пак трудна, камениста и криволичеща пътека към върха. Преминава се за около 30 минути изкачване до тук и още 30 минути по пътеката към върха.
След тази пътеката следва равнинна, широка част към върха.
Най – приятната част, където се срещам с козичките. А те се катерят по зъберите на скалите за да се скрият от евентуална опасност. За мен те са символ на свободата и красотата на живота сред природата.
Затова винаги, когато се връщам се чувствам заредена, свободна и способна мисловно да полетя. Връщането ми е полет към живота.
Информация:
Хижа Мальовица
Местоположение: Рила
Надморска височина: 1960 м.
Денивелация: 273 м.
Трудност: средна, умерена трудностВръх Мальовица
Надморска височина: 2729 м.
Денивелация: 1006 м.
Трудност: Висока трудност, изисква се физическа подготовка и издръжливост
Маршрута се разделя условно на три етапи:
• От х. Мальовица до първата и втората тераса – камениста пътека, с наклон и завои
• От втората тераса до Еленино езеро – лек маршрут.
• От Еленино езеро до върха – изкачване по стръмна, камениста пътека в открита местност, следва полегата, но камениста пътека и равнинна част до върха.
Симона Стефанова
