Девин. Eкопътека Струилица – Калето – Лъката и Мечешки водопад

Град Девин ме изненада със своята притихналост между склоновете на Девинската планина, които го обикалят и закрилят. Спа център, с много хотели и почиващи, но запазил тишината на малкия град, унесен в своето ежедневие. Веднага се усеща гостоприемството и отзивчивостта на местните жители, а в последствие и вкусната и натурална храна, която предлагат, както и минералната вода, разбира се. Пътят до града е с много завои и красиви гледки. Преминава се покрай река Въча, където се намира язовир Въча.

Забележителностите в този район са няколко, но ние избрахме Екопътека „Струилица“ по поречието на река Девинска. Освен нея, в района, може да се посети: местност „Червен камък“, местност „Потреба“, където има руини от тракийско селище и светилище, скалният феномен „Слона“, защитената местност „Триградското ждрело“ и пещерата „Дяволското гърло“.

Екопътека „Струилица – Калето – Лъката“ започва в края на гр. Девин, на около 4 км. от центъра. Преминава по поречието на р. Девинска и включва водопад „Самодивско пръскало“, местност Лъката, „Мечешки водопад “ и останки от крепост „Калето“.

Общата дължина на целия маршрут, с двата водопада и местност „Калето“ е 5 км. и отнема 2 ч. и 15 мин. с нормално ходене, в едната посока, съгласно указателната табела в самото начало. Пътеката е разположена върху защитена местност, по поречието на река Девинска, която по надолу се влива в река Въча. По пътеката има много места за отдих, които при тези зимни условия за нас бяха само фон за снимките. Направихме си зимна разходка, която се оказа много приказна.

Пътеката започва от широк паркинг, разположен на няколко метра преди СПА комплекс „Струилица“.

От паркинга следва лек завой в дясно, където могат да се видят двете табели за началото и мостче. Преминава се през комплекса, който е с открит басейн с минерална вода и се продължава по равен и широк път.

За нас пътят беше снежен и от тук започна една красива зимна разходка, която ни пренесе за няколко часа в тишина и приятно наслаждение на водните потоци и замръзнали места по р. Девинска. Пътят и клоните на цялата дървесна растителност бяха покрити със сняг.

Пътеката е лека, много зареждаща и е подходяща за всеки, който иска да се раздвижи и да се отпусне сред природата. В началото, след около 10 – тина мин., в дясно, срещнахме малък водопад, който беше замръзнал. Под леда, водата преминава през пътя и се влива в реката, която в този начален участък е в ляво от пътя, което продължава през първата част от пътеката.

Достигнахме до първата беседка, с табела за първият водопад „Самодивско пръскало“. Той е на 600 м., в дясно от пътя, като посоката е указана с табели и маркировка. За съжаление не стигнахме до него поради зимните условия. Но лятото се надяваме да го посетим. Водопад „Самодивско пръскало“ е с височина 70 м. и със сигурност представлява красива гледка.

Първото мостче, което срещнахме, беше тук. Пътят продължава към м. Лъката. До там има няколко места за отдих, непосредствено до реката. През още четири моста се преминава през двете страни на реката, което прави разходката още по-атрактивна. Преди първия мост, в дясно, срещнахме първата чешма. За около 30 минути достигнахме до втората чешма и втори мост. Вървяхме непрекъснато по сняг.

За наше щастие цялата разходка беше бяла и снегът беше покрил всеки камък и всяка клонка. Така, в снега забелязахме и стъпките на диво животно, вероятно дива коза, в края на пътеката, които преминаваха по нея доста време, в единият и край, където снегът не е утъпкан от хората.

Най – интересната част от разходката е висящата пътека, която преминава няколко метра над реката, успоредно на нея. Последният мост е на 500 м. от водопада.

Тук е табелата към местност „Калето“, като пътеката преминава в дясно с изкачване. От местност „Калето“ може да се продължи в обратна посока, без връщане и да се излезе на водопад „Самодивско пръскало“. Ние продължихме по моста, отново през реката.

След няколко минути се излиза на открита равнинна местност с беседка и изоставени стари постройки. Това е местност „Лъката“. От тук до водопада са 400 м., 10 – 15 мин. Вече се преминава по тясна, стръмна пътека, която на изкачване образува завой в дясно, в обратна посока и нагоре. Малко преди да се открие гледката на водопада, се чува шумът на водите.

Въпреки, че беше замръзнал и скрит в планинска част, образуваща заслон, водопадът ни прие и разкри зимната си красота и излъчване.

Не срещнахме мечките, които явно спяха вече зимния си сън, и по-добре, но през пролетта и лятото се организират турове за наблюдение на кафявата мечка. Тези атракционни наблюдения се организират от Ловно – рибарското дружество в гр. Девин, в района на с. Триград, където има и Музей на мечката. Такъв музей има и в парк Витоша по „Алея на билките“, към хижа Момина скала. Освен мечки, в този район има и други защитени диви животни – вълци, диви кози, елени, както и птици, змии. Общо времето ни на разходката по екопътеката, от паркинга до Мечи водопад, без водопад „Самодивско пръскало“ и местност „Калето“, беше около 2 ч. и половина на отиване, със времето за снимки и почивки. Връщането ни отне 1 час, без почивки.

Снимки: Биляна Филева