От с. Раждавица до едно малко известно място – пещерата на св. Иван Рилски в Земенската планина.
Свято място, което е свързано с отшелничешкия живот на светеца. С особена енергия, която те смирява и притихваш.
Отиването ни до там беше свързано с разкази и легенди, които моя приятелка ми разказа инцидентно за Земенският край и след това, възможността, която имахме да посетим мястото с групата на „Приятели в планината“. Така очертахме един цикъл от последователни посещения на забележителности в Земенският пролом.
Тръгнахме в 09.30 ч. от читалището в с. Раждавица.
Селото има своята неповторимост и това, което ми направи впечатление е запазени постройки от далечното минало и същевременно нови китни вили.
Срещу читалището се намира църквата „Успение Богородично“, нова постройка, с двор и заобиколена с висок дувар. В дясно от входа има и чешма.
С. Раждавица се намира в област Кюстендил на 503 м. надморска височина, на 14 км. от гр. Кюстендил. През него преминава ж. п. линията София – Кюстендил, разположено е в долината на река Струма и Конявската планина.
Въздухът ми се стори чист планински и създаваше в нас лекота и настроение за предстоящия преход. Слънцето също беше с нас тази сутрин.
Целият маршрут до пещерата е около 9 часа в двете посоки. 4 часа отиване, 4 връщане и около час и повече почивки, снимки и разговори.
До пещерата на св. Иван Рилски може да се стигне и от Земенският манастир. Пътеките от двете посоки се срещат малко преди пещерата. Този маршрут, през който ние тръгнахме ми се стори лек, равен и приятен. Едва накрая, преди пещерата пътеката е тясна, и на места стръмна.
Пътят по който вървяхме около 2 часа и половина, беше широк, равен път, по който може да се премине и с кола. Това е пътят за с. Гърбино.
В началото от него може да се види екопътеката от църквата „Успение Богородично“ към водопад Полска Скакавица, самият водопад, а в далечината Осоговската планина и връх Руен.
За около час и половина се стига до табелата с надпис „с. Гърбино“, като в дясно се вижда черен широк път, който води към селото. Една, две къщи се забелязват в далечината на висок склон.
Отминахме табелата и продължихме още известно време по същият начин. За около 2 часа и 15 минути, в 11.45 ч. стигнахме до отбивката, която е отбелязана табела с надпис „Пещерата Ив. Рилски“ и с жълта маркировка.
Намира се в дясно от пътя и вече се върви по горска пътека с леко изкачване и храстовидна растителност от двете страни. В далечината могат да се видят и красиви скални образувания. Гърски път в тишина и спокойствие. Преминахме през красиви надвиснали скали, завихме наляво. Тук продължихме почти в обратна посока, отново с изкачване, като пътеката вече беше леко камениста.
Тук срещнахме красивото растение мускари и си набрахме смирна, от която хапнахме няколко зрънца за сила и издръжливост.
След около 10 тина минути се откри красивата гледка към една скала и съседните планински хребети.
В около 13.00 ч. стигнахме до равно място, от което на ляво може да се отиде до скалата, а в дясно се влиза в пътека, която води към пещерата. От това място се откри гледка към крепостта Землънград и беше много красиво.
До пещерата ни остана още съвсем малко разстояние. Пътеката е тясна, скрита и на отиване е с лек наклон надолу.
Малко преди пещерата, след като се отмине табелата за гр. Земен, където се срещат двете пътеки, се преминава през по – стръмен терен и се налага малко физически усилия и внимание при изкачването. Това е малко преди пещерата. Тук стигнахме към 14.00 ч.
Пещерата на св. Иван Рилски ми се стори наистина чудно място със своята енергия и внушение. Широк отвор в дясно и скала с красива гледка, а срещу нас се откри каменна стена с икони с образа на светеца и голям каменен кръст. В ляво капещи пръски от скалата оформят красив извор на вода, от където може да се пие.
Тук св. Иван Рилски е прекарал част от живота си преди да отиде в Рила планина.
Мястото е много скрито, има вода и тук може да се постигне уединение.
Сега можем само да се смирим пред житието, дейността и заветите на светеца и да се учим от отношението, което е имал към живота, винаги с любов към всичко.
Красиви гледки от скалата
Текст: Симона Стефанова
Снимки: Елена Гешева/ Симона Стефанова
