Една неделя в края на месец април, търсихме дестинация и решихме да посетим екопътеката „Искър – Златна Панега“. Аз бях ходила вече веднъж и предложих този маршрут отново, защото много ми хареса и красотата е невероятна там. Знаех, че на моята приятелка Симона ще и хареса много и не сгреших.
Екопътеката „Искър – Златна Панега“ се намира малко преди входа на град Луковит, на 114 км. от София. От ляво има голям паркинг, на който може да се паркира. В този ден, имаше доста хора, като според мен винаги е така през уикенда, когато е хубаво времето и нямаше място на паркинга, затова оставихме колата отстрани на пътя.
В началото пътеката се разделя на два маршрута, които след 4 – 5 мин., се сливат в едно. Първият маршрут е за по – смелите : малко по – стръмен и по – приключенски, така е и кръстен: „Начало за младите и смелите“.
Слиза се по малко стръмна пътека надолу и след това по отвесни дървени стълби. Но като цяло не е толкова труден маршрут и от там гледката от високо е прекрасна.
Вторият маршрут е кръстен: „ За бабите и внуците“, като пътя по него е равен и приятен.
Двата маршрута се събират до място откъдето може да се наеме лодка или водно колело за разходка по реката Златна Панега.
Тук за пръв път се вижда млечно – синия цвят на реката, който я прави толкова красива и се дължи на високата концентрация на калциев карбонат във водата.
Самата пътека е с дължина 12 км. и свързва град Луковит със село Карлуково. Пътеката преминава покрай самата река и не е никак трудна за вървене. Теренът е равен, подходящ за всеки, само в началото е леко стръмно, но това е за който реши да мине по пътеката за младите и смелите. Около реката растителността е буйна, има доста интересни скали с причудливи форми и красотата е неповторима. Дори има табелка на едно от дърветата с надпис: „Спри и виж каква красота е наоколо“, с което не грешат:
Както и други табелки , с шеговити надпис: „Няма wi – fi, говорете с природата“, „Луковит винаги е добра идея“ и „Най – добрата аптека е горската пътека“:
След това пътеката продължава през доста интересни мостчета, също с интересни имена. Първият е „Мостът на щастието“, следва „Мостът на любовта“, който е малко по – дълъг, след него има обособено място за снимки до едно дърво с надпис : „Всичко е любов“. По целия маршрут има места за почивка – пейки и беседки.
Безспорно, мястото, което най – много впечатлява, е участъка, в който минаваш по дървена платформа , наподобяващ мост, и вървиш под отсечени в пролома на реката отвесни скали, а под теб спокойно си тече реката, която като огледало, отразява буйната растителност и според сезона мени цвета си и в нея наблюдаваш как хората карат водно колело или лодки. Обзема те чувство за безвремие.
Тази отсечка продължава известно време, след което има пейки за почивка, с табела : „Дай си почивка“ 😊 и след това има още една такава красива отсечка, по която минава мостът на усмивката и накрая има табела : „Усмихна ли се днес?“ 😊. Следва и мостът на времето, през който все едно се преместваш в една друга обстановка, и наблюдавайки природата, поне аз така го почувствах, се преместваш наистина в едно друго време: на щастие и безгрижие, забравяш ежедневието и стресът. Има и табела : „Времето е усмихнато“. Пожелах си да имаме повече такива весели, усмихнати и щастливи моменти, както се чувствах тогава в момента.
След този мост следва една пещера, която се нарича „Темна дупка“. Не е обособена за туристи и не посмяхме да влезем много навътре, тъй като не знаехме накъде води, затова влязохме само във вътрешността на галерията:
Малко след пещерата свършва и екопътеката, поне туристическата част, с табелка : „Всичко хубаво си има и своя край“. Накрая има и зоокът, където един паун, надуто беше разперил крила, специално за наблюдаващите го:
Има и скален кът с икони на различни светци, където също може да си направите хубави снимки. Има доста пейки и масички за почивки, както и кафе машина и кафене, откъде може да си купите нещо за пиене и ядене.
Също ми хареса и една малка табелка, на която пишеше: „Щастието е в малките неща“, като има усмихнато и тъжно човече и надпис : „Ти избираш“. Замислих се, колко е вярно това, ако намираме щастие в малките неща около нас, ще се чувстваме по – добре и по – щастливи, ще забравяме ежедневните проблеми и грижи.
След това пътеката продължава към пещера Проходна, но маршрута не е обособен, липсват табелки и маркировки, затова решихме да отидем до там с автомобила.
На връщане пак се минава по същия маршрут и може още веднъж да се насладите на красотите около река Златна Панега.
Ако искате да се насладите повече на хармонията и спокойствието, според мен, е по – добре да посетите пътеката през седмицата, когато няма много хора, тъй като, през уикенда е пълно и част от усещането за уединение се губи.
Легенда:
„Овчар пасял своето стадо в Рила планина. Но една овца се отдалечила от останалите. За да я върне, пастирът хвърлил подир овцата своята гега. За беда гегата паднала в едно от Рилските езера и потънала. Това било голяма загуба за бедния овчар. В дървената си тояга той бил издълбал кухина и вътре криел припечелените дребни монети. Събирани с години, те изчезнали заедно с тоягата във водите на езерото. Напълно съсипан и отчаян, овчарят тръгнал да броди из планините. Така стигнал много надалеч – чак до северното подножие на Стара планина. А там попаднал при извора на река, която излизала от подземна пещера в карстов каньон. И не щеш ли, точно там водата изхвърлила на брега неговата овчарска гега. Скромното “имане” на щастливия овчар станало повод хората да нарекат реката “златна”. Така се появило познатото днес име Златна Панега.“
Текст: Елена Гешева
Снимки: Елена Гешева/ Симона Стефанова
