Лятото на 2022 г. се включих в няколко групи във „Фейсбук“ за съвместен туризъм и пътешествия.
След второто ми изкачване на връх Мальовица и няколко леки прехода във Витоша, връх Ботев сам ме призова. Знаех, че е трудно изкачване, като дестинация. Нямах обаче никаква представа в какво се изразява трудността. Включих се в група за двудневно изкачване, с преспиване на хижа Рай, през месец септември. Приятели ми разказаха ми, че при изкачване на този маршрут са виждали стъпки от мечки, което означава, че е възможна и среща с тях. Все пак попитах моя приятелка, която е планински водач и тя ми каза: „Ходила съм няколко пъти през Рай, много е красиво, от хижата до върха е около 3 часа, през Тарзановата пътека е много яко.
В Стара планина по принцип има доста мечки, но няма да дойдат на пътеките спокойно.
Качването не е много лесно, но е много красиво и самата хижа е на много красиво място.“
Това ме вдъхнови още повече. По принцип от години планирам преход до хижа Рай и Райското пръскало и се интересувах за маршрута и времето, което е необходимо за изкачване, а сега връх Ботев ми беше бонус. Защо да не използвам маршрута и да не изкача и върхът.
Докато човек сам не премине през даден път, няма как да разбере за какво става въпрос. Всяко едно пътуване, за всеки преминава по различен начин. Сега мога да кажа, че е необходимо силно желание, мотивация и вътрешен порив.
В програмата на изкачването се включваше: Първи ден: тръгване от София, с микробус – местност Паниците- хижа Рай и Райското пръскало;
Втори ден: Тарзановата пътека – връх Ботев – хижа Рай – местност Паниците.
Тръгнахме от София в 6.00 ч., минахме през град Пловдив, където към нас се присъедини един австриец, който бързо стана част от нашата компания . Пристигнахме с микробус до местността Паниците, на 3 км. от Калофер, от където се продължава пеша. Получихме инструктаж от планинския водач, екипирани и с раници потеглихме. Аз лично имах чувството, че нося цялата си къща на гърба, в една голяма туристическа раница, която наместих удобно за път.
След леко преминаване през равен път, с вили в ляво и река Тунджа отдясно, скоро навлязохме в стръмна и камениста пътека, която на места беше изцяло от хлъзгави камъни. Тук щеките помагаха много. Преминахме през гора, която аз лично възприех като мрачна и тягостна, но това е моето лично усещане. Беше влажно и хладно, както заради ранният час, към 07.30 ч., така и заради липсата на слънце.
На излизане от гората ни посрещнаха стадо крави от малко по различна порода, от тези, които съм виждала досега. След това, по един по – широк път излязохме вече на открито пространство, където се разминахме с група красиви коне. А в далечината ни очакваше планински павилион на самообслужване. От поляната до тук разстоянието е около един час. Хапнахме, отпочинахме, поговорихме си и продължихме.
Следваше един красив преход през резерват „Дженджема“ и еко пътека, през който се насладихме на много красиви гледки и направихме доста снимки. Хубаво е да се види през собствените очи и да се усети красотата.
Резерват „Дженджема“ е част от Национален парк „Централен Балкан“.
Тук се вървеше леко и приятно и даже започнахме доста разговори, което значи, че въобще не бяхме изморени.
На две места имаше пейки с кът за почивка и там гледките бяха зашеметяващи. Много красота и величественост.
Преди хижа Рай преминахме през пътека в гората, която ми напомняне на приказка. Сякаш мъховете между високите дървета щяха да оживеят и да се изправят всеки момент. „Гората на троловете“ я нарекох за себе си.
Преди да стигнем до хижа Рай се отбихме до една висока местност с красива гледка, както към хижата, която ни очакваше, така и към околностите.
Хижа Рай и Райското пръскало – красиво и предизвикателно
Хижа „Рай“ ни прие гостоприемно, хапнахме и ни предстоеше нощувка. Вечерта, разбира се, имаше туристически купони на групи.
Райското пръскало
Същият ден се изкачихме до Райското пръскало. То се намира непосредствено зад хижата, на около половин час разстояние, с не голям наклон. Изкачването не беше трудно, но най – интересната част беше как да преминем през водите на пръскалото, тъй като пътеката минаваше през тях и продължаваше на отсрещния бряг. Единият вариант беше с помощта на щеки, с които да се задържим и да преминем през мокрите камъни с малко намокряне. И вторият вариант, които ми се наложи да използвам, беше боси през водата, на отиване и на връщане, тъй като не носех щеките.
В този летен ден, водопадът беше много бурен и който се приближи си тръгваше мокър.
На това място беше много красиво, както към падащите води и Райските скали, така и като отправиш поглед надолу към хижата. Наистина се докосваш до рая.
Хижата беше много красива вечерта. Докато притичвах до външната тоалетна и баня се насладих на вечерна гледка към Райското пръскало.
Връх Ботев
Сутринта тръгнахме за връх Ботев в 6.30 ч. Важно беше да тръгнем с малки раници, с най необходимото и достатъчно вода. Преминахме отново боси през потока, за събуждане, по същият маршрут и продължихме следвайки зелената маркировка. Пътеката може да бъде загубена в този участък, който преминава в ляво от Райското пръскало и се преплитат няколко маркировка. Една от маркировката води към хижа Васил Левски, което е друг маршрут.
Първият час беше изкачване по планинска пътека, с не много голям наклон, почти на разсъмване. Погледът обхваща красотата и хармонията на природата. Спиращи дъха гледки, които те призовават да се върнеш пак някой ден, заради тях.
Следваше тази част от пътеката, което беше по екстремна и изискваше стабилност и концентрация, както и физическа подготовка и издръжливост. Добре е и да си с удобна туристическа екипировка и туристически обувки. Трасето преминава през камъни, които на места са хлъзгави, като същевременно прави и остри завои. Но преминаването не е нещо, което да е свързано със специални умения. Пътеката е снабдена със здрави стоманени въжета и подпори, по които можеш да се задържиш, а на места е наложително.
След тази отсечка следва дълъг път по открита местност и отново красиви гледки. Такива гледки имаше и на стръмната част, както и тук. Поемаш въздух и вървиш сред рая.
Общо времето за изкачване от хижа Рай до връх Ботев е около 3 часа.
Този преход е запомнящ се, както с красивите гледки, така и с преминаването през различни трасета с наклони и завои, което създава неповторим дух и изживяване.
Изкачването до върха мога да нарека поход, който дава възможност за продължителен досег до природата и сливане с красотата на планината и нейните тайни.
Престоят ни на върха беше около час, достатъчно да хапнем, да направим снимки и да си отпочинем.
Какво има на връх Ботев?
Освен място за хапване, със сърдит продавач, имаше заслон със стаи за спане и външни пейки за почивка под слънцето.
На върха са разположени и метеорологична станция и радио и телевизионна станция.
Мястото е много обширно, равно и можеш да го обхождаш с часове.
Гледката е всеобхватна и погледът не може да достигне до края.
Тарзановата пътека
Тя е кръстена на името на Тодор Божков, с прякор Тарзана, метеоролог и планинар. През 40 – те години на миналия век пътеката е трасирана от него за първи път.
При едно от изкачванията си по пътека, той намира смъртта си именно там.
Тодор Божков – Тарзана има заслуга и за къщичката над гара Лакатник и металния кръст под връх Мусала.
Книгата „Тарзана“ е написана от него в един екземпляр. Тази информация я намерих из Интернет и мисля, че е хубаво да се спомене за заслугите на Тарзана.
Информация:
Водопад Райско пръскало
Най – високият водопад в България и Балканския полуостров
Местоположение:
Стара планина, под връх Ботев
Резерват “ Дженджема“
Национален парк „Централен Балкан“
Пръскалска река
Височина: 124,5 м
Денивелация: 894 м.
Трудност: средна трудност, необходима е физическа издръжливост.Връх Ботев
Най – високият връх в Стара планина
Височина: 2376 м.
Денивелация: 1651 м.
Трудност: Висока степен на трудност. Изисква се физическа подготовка, туристическа екипировка и туристически водач.Време за изкачване:
– От местност Паниците до връх Ботев за около 6 – 7 часа.
От хижа Рай до връх Ботев за около 3 часа, през Тарзановата пътека.
Текст: Симона Стефанова
Снимки: Симона Стефанова
