Разбира се можете да посрещнете Нова Година на Черни връх, което ще е прекрасно и запомнящо се. Ние обаче, три години подред, се изкачвахме съответно на 29 декември, на 01 и на 02 януари, пред и следновогодишно. Първото изкачване, обаче беше до 13 – тото колче, защото ни върна силния вятър и мъглата, от която не се виждаше нищо.
Черни връх не е за подценяване и може да се възприеме, както като неделна разходка, така и като изкачване, което изисква физически усилия. Но времето и сезона имат значение и трябва да се съобразят.
На мен всеки път изкачването и върхът са ми различни.
Тръгваме от хижа Алеко, защото през зимата от там е подходящия път. През маршрута от хижа Звездица, (може и през хижа Кумата), през местност Конярника, съм минавала лятото и е много приятно, но за зимата се съмнявам, че е възможно и има въобще очертан път. Още по – атрактивно и продължително е изкачването от с. Кладница, община Перник.
Скоро научих и друг маршрут и начало за изкачването на върха: от кв. Симеоново, през Симеоновските езера, хижа Алеко и Черни връх.
До х. Алеко се стигаме с автомобил или с лифт от кв. Симеоново.
На х. Алеко винаги има много хора, но когато тръгнем към върха, не е чак толкова оживено. Повечето хора остават със шейни и ски на хижата. Така е в почивните и празничните дни.
От х. Алеко има две пътеки за Черни връх. Едната по – стръмна, от лявата страна над хижата, през пистата и другата, по която вървим ние, в дясно или непосредствено зад хижата. Пътеките са свързани. А стръмната пътека се включва в един участък при изкачването.
От х. Алеко изкачването е за около 2 часа, пътят е маркиран, винаги разчистен и поддържан. Гледката е към обширна равнина и все едно се приближаваш към небето.
По цялата пътека до Черни връх през зимата е приказка.
Първото ни предновогодишно изкачване на 29 декември 2018 г. беше свързано с много физическо съпротивление от наша страна срещу бурята и вятъра, който свистеше в очите ни. А мъглата не позволяваше никаква видимост. Разминавахме се с хора, които бяха ентусиасти като нас, но ги забелязвахме едва почти пред нас, защото в мъглата нищо не се виждаше. Движехме се от колче на колче, следяхме номерата, но имаше опасност да се отклоним от следващото. Затова внимавахме. Път нямаше въобще, само едва забележими следи от движение в снега. Беше невероятно преживяване.
В този момент, се усещах все едно няма нищо друго в Света освен мен, освен нас. Природата ни накара да усетим собственото си съществуване, дори и сред мъгла и вятър. Сами, малко преди върха, без да знаем дали ще стигнем и дали ще успеем да се върнем навреме. Представях се печката на хижата и вероятно там имаше хора.
От една страна заради силната мъгла и бурята, но най – вече заради напредналото време, започнахме да обмисляме връщане т. е. да се откажем на крачка от Черни връх. До Алеко се изкачихме с лифт от кв. Симеоново и сега до 16.30 ч. трябваше да се върнем. Това ни накара да спрем. На 13 – тото колче. Нямахме сили да бързаме, заради борбата с вятъра и напрежението от слабата видимост, затова решихме – стоп. Връщаме се и догодина пак, но до върха.
Връщането ни също не беше както обикновено. Нямаше как да бързаме, защото виждахме толкова, колкото и на изкачване. Ставаше по – студено обаче. Слязохме бодро, с песен, сред вятъра и снежинките, които хвърчаха и падаха върху нас. Когато се погледнахме миглите ни бяха в скреж, а ние бързахме да не изпуснем последния курс на лифта. За късмет успяхме да се качим, но разбира се по средата на линията лифта спря. Така стояхме известно време в кабинката, все едно забравени.
Следващите две изкачвания, които се превърнаха като традиция за нас около новогодишните празници, бяха в слънчево и прекрасно време. Именно хубавото време беше привлякло хората тогава. При изкачването ни през втората година, пътят към Черни връх, пак от х. Алеко, беше като парад на туристите. Именно снегът и слънцето създават приказна атмосфера при изкачването.
Черни връх може да бъде както много ветровит, така и усмихнат, слънчев, с възможност за прекрасни гледки.
Тъй като направихме няколко зимни и летни изкачвания, смятам да се включа и в нощното изкачване, ако се организира такова, както през 2018 г. беше организирано за Часа на Земята и го препоръчвам и на вас.
Информация:
Разположение:
Витоша, западна България
област София
Надморска височина: 2290 м.
Денивелация: 482 м.
Трудност: средна трудност
Четвърти по височина връх в България.
