Беше една слънчева и топла неделя в края на месец септември 2022 г. Бяхме ходили в гр. Сапарева Баня и на връщане решихме посетим Рилския Манастир. Пътувайки натам, видяхме табела за село Стоб и Стобските пирамиди и решихме да се отбием, тъй като и двете не бяхме ходили и да посетим първо това място. Разбира се, съвсем скоро разбрахме, че няма да съжаляваме. До Стобските пирамиди се стига, като се тръгне по пътя за Рилския Манастир, минава се през село Кочериново, след това се вижда табелата за село Стоб и там се завива в дясно. Пътят е през самото село, като по него има насочващи табели за пирамидите.
Пристигнахме на паркинга пред мястото и там паркирахме колата, като той е голям и хубав. Към самите пирамиди се тръгва по една пътечка през планината. Прехода в едната посока е около 30 – 40 мин., като времето зависи и от бързината на ходене и почивки по пътя. Входа за посещението е 2 лв.
В началото пътеката е равна, след това започва изкачване. За по – напредналите планинари, изкачването не е трудно, за по – новите в това начинание, може да е малко трудно, но не с голяма степен на трудност. По пътя към пирамидите, има малко завойче, което някак си е пo – скрито място, тъй като не го открихме на отиване, където се показва метален кръст, който обозначава мястото на старата църква „Св. Прокопий“, която в момента е преместена и се намира в непосредствена близост до Стобските пирамиди. На това място има олтар с няколко икони и няколко плочи и е обрасло в треви.
Пътят продължава нагоре между поляни и гори в страни от нея, като постепенно започва изкачването. По нея има доста пейки, на които човек може да седне и да си почине.
Пътеката е тясна и води през местността почти на открито. Няколко завоя, пейки за почивка и гледка към равнината са характерни за изкачването.
След една беседка, която е на сянка, следва още малко изкачване и се открива гледката. Пирамидите се извисяват в дясно от пътеката и са ограничени с дървени парапети. Местността е под наклон и това създава безопасност, както за посетителите, така и за защита и запазване на природния феномен.
На място гледката наистина е внушителна и интересна. Различава се от околността и създава впечатление за нещо наистина феноменално, т.е. необяснимо.
Наблюдават се няколко групи от скални образования наподобяващи остри, високи и тънко изваяни почвени отливки. Голямо впечатление прави струпването им на няколко на места, от където вероятно са и легендите за сватбари и булка с младоженец. Те могат да се различат при вглеждане. Интересно и необяснимо е наличието на „калпачета“ по някои от тях. А в най – горната част, която е най – обширна се виждат и доста големи камъни, които се различават както от почвата на мястото, където са поставени, така и по начина на разполагането им.
Хванати за парапета ние гледахме причудливи форми и си чертаехме въображаеми картини.
Стобските пирамиди са природен скален феномен, който винаги е поставял въпроси, след като ги видиш. Заради интересните и доста странни форми, най – вече там където скалните образования имат „калпачета“ и те като че ли не са изваяни, а поставени. Почвата, цветът, начинът на постигане на формите, мащабността и внушителността спрямо останалата част от терена, са също интересни за разсъждаване. Има проучвания, установени са въпросите свързани с геология и история, както и относно ерозия и бъдещето им, защото се намират в условия на бързо променяща се метеорологична и ерозионна обстановка. Затова и вероятно мястото беше ограничено за посещение над тях, с ограничителна лента. Има и много легенди и истории.
До днес няма цялостен отговор за това, което е свързано с нечовешкото, непознатото, немислимото в тях.
Искахме да продължим още малко след края на пътеката, но тогава беше затворено с лента. Постояхме, наслаждавайки се на красотите, направихме снимки, след което се върнахме обратно по пътеката.
Стобските пирамиди са образувани в следствие вековна ерозия при която в резултат на течащи води и разтопяващи се снегове и ледници, както и силни ветрове и постепенно отмиване на горния почвен слой са се получили тези причудливи форми, наречени пирамиди.
През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност.
Природните забележителности представляват защитени редки, красиви и ценни в научно, културно или естетическо отношение природни обекти запазени в своя най-естествен вид и форми. Тези природни обекти могат да бъдат както от живата природа, така и от неживата природа. Към конкретния обект, обявен за природна забележителност, се включва и природната обстановка, в която той съществува. На тези площи се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.
Това означава, че към природната забележителност трябва да се отнасяме с повишено внимание за да запазим тяхната автентичност, облик и съществуване.
История
„През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност. Представляват сложна композиция от остри и игловидни, а в по-голямата си част пирамидални или конусовидни земни форми. Някои от тях завършват с „каменни шапки“ с размери 0,8 – 1,0 m, наподобявайки гъби. Изваяни са в дебели до 30 – 40 m старокватернерни вилафрански флувиоглациални наслаги. Средната височина на отделните форми е 6 – 10 m, а максималната е 12 m. Голяма част от тях са съединени в основата си и формират живописни и много разнообразни групи. Оцветяването на седиментите варира от светло жълто до тъмно кафяво и червено. Малка част от местообитанието е на северен склон, повечето са на южния склон.“
Местни легенди:
„Преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. Когато майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за една незабравима история.
Популярна е и друга легенда, която може да бъде разказана от всеки жител на живописното село Стоб. На няколко километра в планината нагоре от пирамидите се намирало село Бозовая, разположено на няколко хълма и различни махали: Кольова, Вучкова, Топалска, Тачова, Хаджи-стоянова и др. Двама млади се залюбили и решили да се оженят. Тръгнали сватбарите надолу по пътеката към Стоб, защото само там имало подходяща християнска черква, минали през местността „Момена“, стигнали до пътеката на съседния на пирамидите рид. Този рид се вижда в североизточна посока, към изгрева на слънцето. Булката обаче била толкова красива, че кумът не издържал на изкушението, погледнал я и се приближил да я целуне. В този миг Бог се разлютил и превърнал всички сватбари в камък. И сега може да се види процесията от сватбари по съседния склон на пирамидата, като телата им образуват също така красиви пирамиди.“
Източник: https://bg.wikipedia.org
Текст: Елена Гешева, Симона Стефанова
Снимки: Елена Гешева
