Едно място за съботна или неделна разходка
Град Кюстендил се намира в Югозападна България и всеки, който живее около София може за около час да пристигне тук и да се изкачи до крепостта. Градът е на 104 км. от София по автомагистрала Е79 и път 62 и на 91 км. през гр. Перник и гр. Радомир, през път 6.
Крепостта е разположена на два километра над града и до нея, може да се стигне бързо и лесно с автомобил. От центъра на града навигацията ни заведе до задънена улица, затова с помощта на местни хора и следвайки насочващи табели, след изкачване с няколко завоя стигнахме паркинга пред крепостта. Тя е буквално над самия град и гледката към него се откриваше на места още при изкачването.
Нашата неделна разходка беше планувана предишната седмица и случихме много ветровито време. Но с пристигането ни вятърът като че ли беше спрян от високите борове тук. Чуваше се свистенето му някъде високо във върховете им. Мястото приличаше на парк за разходка, сред средновековните останки и между боровете, беше много тихо и спокойно. Откъсваш се от градските условия и шум и попадаш в друго време.
Крепостта е разположена на хълма „Хисарлъка“ над града. От тук гледката е красива и се вижда целия град.
В началото попаднахме на трите делви в дясно при влизане в крепостта. Там е и първата кула. Разбира се красиво място за снимки с делвите.
За начало на разходката можеш да избереш няколко посоки.
Ние тръгнахме не в страни, около крепостните стени, където са изградени пътеки от двете страни на стената, а по централен асфалтиран път. Беше широк път за разходка. Всъщност в последствие направихме една осморка в обиколката си. Докато се разхождахме срещнахме постройка с надпис „Вилата на генерала“, оградена и продължаваща като станция. Първоначално не знаехме каква е тази къща, но след една снимка, зад решетките, в крепостната стена, установихме кой е генерала.
Това място в момента е ресторант с името „Вилата на генерала“, който не работеше. Тук през Първата световна война е построена малка вила, представляваща дървена постройка, допълнителна сграда, езеро и бункер. Тя е изградена на мястото на североизточната отбранителна кула на крепостта. На 29 юли 1917 г. вилата е осветена и тук е настанен ген. Никола Жеков, главнокомандващ на българската войска по време на Първата световна война. По това време в гр. Кюстендил е установена Главната квартира на българската армия, а вилата е използвана от генерала за официални срещи.
Продължихме разходката си и тази табела ни даде информация за крепостта:
„Късноантична и средновековна крепост „Хисарлъка. Изградена е в края на IV – началото на V в. Поправяна през VI в., тя функционира през времето на Първата и Втората българска държава и е разрушена от османските завоеватели през XV в.
Крепостта има формата на неправилен многоъгълник, с размери 117 / 175 м. и площ 2,12 ха и е защитена с 14 кули. В рамките на укрупуната площ са разположени обществени и жилищни сгради. Главната порта е на източната и стена.
Акрополът на антична Пауталия и средновековен Велбъжд е от най – значимите крепоти на територията на България.“
По крепостната стена, докато се придвижвахме по пешеходната част, се откриват скривалища, охранителни кули с малки размери, които бяха интересни за нас.
Винаги съм се замисляла на такива места как паралелно във времето ние сме там и се разхождаме, разглеждаме, отпочиваме си, а преди векове някой средновековни войни са водили битки. Имало е викове и болки. За да защитят територията си.
След спускане по външната лява част на крепостта, намерихме и прекрасно място за поглед над града. Кът с няколко пейки, където можеш да поседнеш и да усетиш света.
Тръгнахме към изхода и преминахме през изградената сцена, където лятото се правят концерти и празничната програма на „Кюстендилска пролет“.
Крепостта е реставрирана последно през 2014 г. по европейска програма. Лично на мен ми се стори масивна реставрация, с естествен камък и завършеност.
Нашата разходка в крепостта приключи от мястото, където тръгнахме От лявата крепостна стена, преминахме от вътрешната и страна и се озовахме срещу делвите. Преди това преминахме пътека с метални парапети от външната страна на крепостта.
Тъй като при пристигането ни видяхме насочваща табела с надпис: „Зоокът“, сега се отправихме към него. Тръгнахме отново от паркинга, по асфалтов път, в дясно от крепостта. За съжаление зоокътът не работеше поради ремонт. През металната мрежа случайно забелязахме две малки, черни диви прасенца в заграден кът. Оказа е цяло семейство, появи се по – голямо прасенца, евентуално майката или бащата.
В далечината видяхме и няколко козички и пернати, в клетките.
Нашата разходка приключи с посещение на едно малко, китно магазинче, на входа на крепостта, в което имаше оригинални уникални сувенири, картини, амулети, игри и много други интересни изделия, както и сладолед.
Малко история: „Хисарлъка“ е византийска крепост от IV – V век и в различните етапи от историята е попадала и извън нашата територията. В наша територия попада за първи път по времето на хан Крум. Тук са се водели много битки, една от които е битката при „Велбъж“ през 1330 г.
От 1968 г. крепост „Хисарлъка“ е обявена за архитектурно – строителен паметник на културата.
Източници: https://bg.wikipedia.org
