Земенски пролом и град – крепост Землънград

С влак, през жп. линии, мостове и неотлъчно по река Струма

Град Земен е малко градче на 70 км. от гр. София, в област Перник, с население 1499 души.
Регионът е наситен с интересни места с историческо и културно значение, както и легенди и истории. Земенският манастир е световно известен като дестинация. Но днес ще ви разкажем за едно друго място, което е малко познато, а всъщност много красиво и интересно за посещение.
Това е град – крепост Землънград и Земенския пролом, с красивите и причудливи форми на скалите по пътя.
Нашата разходка започна от гарата в гр. Земен.

С влака се придвижихме за около 20 минути до спирка Скакавица. Тръгнахме с група за туристически преходи „Приятели в планината“ и дължим на тях този интересен и провокативен маршрут.
Спирка Скакавица ни удиви. Оказа се занемарена двуетажна сграда, без дограма и приличаше на къщата на духовете. Само табелата стоеше свежо отпред на циментовата козирка за да се вижда от влака. По принцип все едно слязохме в нищото на тази спирка. Но знаех, че до тук се стига от красивият водопад Полска Скакавица, а ние тръгнахме в обратна посока.

Среща с миналото, малко зловещо и странно.

Така интересно започна и продължи цялата ни обиколка. Мястото се оказа самобитно и предлагаше много красиви и интересни гледки, както и странни преминавания. Срещнахме още много изоставени къщи и автомобили по пътя. Вървяхме по пътеки, по ж.п. линията, по ж.п. мост над река Струма, която следвахме неотлъчно през цялото време. Всъщност съпровождахме, защото се движехме обратно на посоката на водата, но през цялото време успоредно на нея и ж.п. линията по маршрута София – Кюстендил.

Ако решите да посетите тази крепост и да се насладите на изключителните и разнообразни форми на скалите по Земенския пролом, то го направете с туристически водач. Маршрутът е малко казано странен и е необходимо да бъде познат предварително.
Преминаването през ж п. линията на две места и по самият ж.п. мост е свързано с точна информация за разписанието на влакове в двете посоки.
От спирка Скакавица тръгнахме назад непосредствено по ж. п. линията и след известно време се скрихме в една пътека. Следвахме жълтата маркировка през целия ден.
На линията имаше малка къща, от която излизаше дим. След нея, преминахме железен мост над река Струма и преди първия тунел свихме в пътеката в ляво.

Непосредствено преди тунела, след като преминахме железния мост над реката, свихме в пътека обозначена с жълта маркировка.

Тази пътека ни срещна с една изоставена къща, изоставени парцели и малко по – късно с река Струма.
От тук тръгнахме по реката, в обратната посока на течението на водата. Пътеката на места е стръмна, камениста, надвесена над стръмна скала над реката, но не е трудно да се премине и за начинаещи туристи.

Преминава се около тунела на ж.п. линията на две места и след около 1 ч се озовахме на последния мост над река Струма от където се откри красивата гледка към хълма и в далечината се виждаше крепостта Землънград.
Разстоянието от ж.п. линията до крепостта е около 40 минути.
Гледката е много красива, защото се виждат първите скални образувания като пазители в далечината, остър скален зъбер и красиви планински хребети.

Пътеката до крепостта е камениста, с дребни камъчета, но кратка и лека. В един момент в далечината се забелязва и българското знаме.
Около хълма с крепостта река Струма прани красиви завои …. и е интересно да се види.
До крепостта се стига по тясна пътека, която леко криволичи около мястото.

Град – крепост Землънград

Руините на крепостта са разположени на малък връх, около който прави завой р. Струма. След като се изкачиш на върха се открива красива гледка към цялата местност във всички посоки. Може да се види р. Струма, облите хребети на планината, скалите с форми на пазители над реката, както и евентуално преминанащ влак в далечината, по линията София – Кюстендил, като красиво допълнение.

На самият връх се намират останките от крепостната стена и от каменно очертание, с ниска височина в страни от нея.

Крепостта не е реставрирана и се руши. Тя е част от богатото историческо и архитектурно наследство на Земенския край и е свързана с две легенди, разказвани от дълги времена. Едната легенда за крепостта чух от водачите на групата. Тя е свързана със заровеното съкровище на Цар Михаил Шишман и представлява интерес за иманяри.
Другата легенда за крепостта Землънград ми я разказа моя приятелка от този район, тя е знае от баща си, който и е разказал още няколко такива легенди и предания за земенския край.

Тя ми разказа няколко легенди за земенския край.

Непосредствено под върха си направихме кратък престой и се наслеждавахме на тишината. Мястото ни се стори много спокойно и тихо. В далечината се чуваха леки позвънявания от няколко козички. Те бяха любопитни да ни видят и се приближаваха постепенно. Две приятелчета, кучета, които явно пазеха стадото се бяха присъединили към нас при изкачването ни.

Земенски пролом

Връщането ни беше по – дълго и изцяло пеша, около 2 ч. Вървяхме почти през цялото време успоредно на реката, преминахме отново по ж.п. мост, преди тунела на ж.п. линията и след това заобиколяхме тунела по пътеката.
По този път през цялото време се насладихме на много различни скални форми на Земенския пролом. Те могат да бъдат оприличавани с различни образи в зависимост от въоръжението на всеки.

Много вълнуващо беше посрещането на влака, от пътеката, непосредствено над линията. За да вървим така или иначе водачите на групата следяха разписанието на влаковете, за да имаме максимално дълго време за пресичане на линията и преминаване през железните мостове над реката, преди тунелите.