Нископланинска обиколна пътека – така е обозначена, станалата ни любима пътека от кв. Симеоново до Драгалевския манастир и кв. Драгалевци, във Витоша.Това си беше разходка над София, пролетно време, няколко дни след началото на астрономическата пролет. Тя ни даде възможност да се насладим и на водопада, и на гледки над София, които се откриваха през цялото време. Докато на предходната ни неделна разходка вървяхме по пътеката „Сила и живот“ на Учителя Петър Дънов, от Симеоновските езера, попаднахме на табела към Драгалевския манастир, непосредствено над хотел „Свети Георги“ и решихме това да бъде следващата ни мисия.
Времето, което ни даваше навигацията беше час и половина в едната посока. Затова отделихме цялата неделя.
Тръгнахме по пътеката от позната табела до паркинга на хотела. След около десетина минути завихме надясно и се впуснахме в една дълга разходка. Следвахме синята маркировка.
За около един час се стига до горния Алеков водопад. По пътеката правехме снимки и почивахме на няколко места. Така, че може да се стигне и по бързо. Пътеката е равна, полегата, на места с леки наклони, красиви завои и е много лека и приятна за разходка. Открихме още табели с цитати на Учителят Петър Дънов и най – вероятно еко пътеката „Сила и живот“, продължава до водопада. Горният Алеков водопад се спуска непосредствено над пътеката и водата преминава през нея.
Алековите водопади са каскади на река Скакавица и са извести горен и долен водопад. Височината им е 15 – 20 м. Долният е на около 450 м. по реката. При нашето посещение водата при горният, беше шумна и образуваше красива гледка.
Това са едни от любимите места за посещение на Алеко Константинов и от 1910 г. са кръстени на негово име.
Малко след водопада се открива много жива и екстремна гледка към София от една изпъкнала скала, надвесила се в пропастта. Място за събиране на пролетни слънчеви лъчи и подреждане на мислите, с усещане за височина и адреналин.
Почти по целия път се откриваха гледките към София. В началото се забелязваха само квартал Младост, част от сградите на Цариградско шосе, част от околовръстния път и околностите. Но постепенно се откри по – голяма част от столицата.
До края на разходката срещнахме още няколко красиви потока, които се спускаха през пътеката.
Спряхме и на една чешма с пейка за почивка до нея.
Лека и дълга разходка, защото се оказа че изминахме пътя на отиване за около три часа, което включва времето за снимки и доста почивки и наслаждение на пътеката. Вървиш и не мислиш, само птичките и скърцането на някои дръвчета са ти достатъчни, тук сред тишината на Витоша.
Не се учудихме, че се разминаваме с много хора, защото наистина тук е лек и приятен маршрут и не изисква специална физическа подготовка. С изключение на тичащите хора по пътеката, които явно спортуваха по този маршрут и им се възхитихме.
На места пътеката се пресича от вело трасета, за които имаше указателни табели.
Драгалевски манастир
И така, бавно, но славно стигнахме Драгалевският манастир. Отклонението за кв. Драгалевци, беше няколко метра преди това.
Над манастира заснехме няколко защитени дървета – дъб, бук, ясен, на 120 и 150 години.
Тук срещнахме табела с интересна информация за Никола Стефанов Крушкин – Чолака и четиримата книжари, в памет на които е кръстен „Орлов мост“.
Драгалевският манастир „Успение Богородично“ е православен девически манастир на 1 км от кв. Драгалевци, град София. Построен е от цар Иван Александър, 1345 г.
Стори ми се много посещаван в този ден. Манастирът е красива, величествена сграда, с голям двор, църква, беседка за почивка, стопански постройки и външна камбанария.
Тишината и спокойствието предразполага към уединение и поне няколко минути да се постои в двора. Аз намерих място до корените на едно дърво зад църквата.
На няколко метра извън оградата на манастира, един човек продаваше книги втора употреба, като колекцията му беше с различна тематика, от редки заглавия до старите детски книжки от моето детство. Захласнахме се и за малко да се приберем с цяла библиотека.
Връщането ни обратно беше за около час и половина и отново беше приятно и интересно преживяване.
Имахме време за кафе и познатият ни, от миналия път, сервитьор ни разказа, че всяка неделя последователите на „Бялото братство“ са започнали да посрещат изгрева на поляната над Симеоновските езера по пътеката „Сила и живот“.
Снимки: Елена Гешева
