Любима пътека за разходка и през лятото, и през зимата.
Колкото по – високо, толкова по – високо.
Тази максима използвам, когато тръгвам за поредната разходка по пътеката от хижа Звездица до хижа Кумата, през местност Конярника. Изкачвам се до хижата с автомобил, за да мога да се изкача още по – високо и за да си направя лека разходка по един от маршрутите за Черни връх, по – точно част от него. Изкачвам се по – високо в планината макимално бързо, за да имам възможност за още повече изкачване и наслаждение на разходка, която не е ангажирана с някаква цел за покоряване на върхове.
Въпреки, че така изкачих за първи път Черни връх. Тогава, вечерта се настанихме за преспиване в хижата и тръгнахме рано за върха, без да бързаме и да се напрягаме. Бях в продължителен отпуск и имах нужда от въздух, който да е високо планински, над 2000 м. надморска височина. Тогава наистина се усеща разлика и има ефект върху дишането.
Така постепенно пътеката ми стана любима дестинация, където се разхождам и водя с мен приятели и лятото, и зимата.
Пътеката започва непосредствено от поляната пред хижа Звездица. Преминава се леко в ляво, по дървена настилка и постепенно се навлиза в гората. От тук започва горската част, която е лека и много приятна за изминаване. На места има камъни, корени от дърветата, пресичащи поточета. А в началото е дървеното мостче, което една година през зимата беше затрупано от снега до края на височината на парапетите му.
Най – хубавото на пътеката е, че през лятото можеш да си набереш на воля диви малини и боровинки, които растат от двете страни, по тази част, която е скрита в гората.
След около половин час се излиза на открито, на обширна територия, към бившата чайна, ски станция и лифт.
Това е местност Конярника, от където през бившата писта, се отива за Черни връх. Маркировката и металните колчета, преминават през самата писта, която от години не функционира. Пътеката пресича местността перпендикулярно на пистата, където е много приятно за разходка. Може да спреш и да си починеш в страни, в ляво при изкачване, около морени или каменни обли скали, а понякога се качваме и на тях. Гледката от там е красива във всички посоки. Много обичам, когато седна там на слънце, да наблюдавам малките силуети в далечината, които отиват или се връщат от Черни връх и да си мисля за следващото ми изкачване до там.
Продължава се по пътеката до разклона за Черни връх, където са табелите, съответно към върха и надолу към хижа Кумата. След завоя има каменна чешма и дървени маси с пейки за почивка. Отсреща е изоставената сграда на чайната и ски станцията. Целият път, в дясно, докъдето вижда погледа, очертан с метални колчета към Черни връх, представляваше писта през 80 – те години. В ляво се забелязват и металните колони на влека.
От гората, след излизането на открито до разклона за Черни връх за около 10 минути.
Тръгваме към хижа Кумата. Знаем, че там може да хапнем от доста богато меню, да пием планински чай и да се стоплим на печката през зимата. Лятото от вън има много маси, на които да се настаниш за обяд и разговори.
От местност Конярника до хижа Кумата е около 15 минути спускане и половин час изкачване, на връщане. Следва се пътеката, която на места се разклонява, но отново става една. След мостчето, над планинската рекичка, пътят става по – широк, покрит с чакъл и добре оформен с циментови разделителни парапети отстрани.
При последното ми отивате там, заедно с Елена Гешева, есента на 2022 г., докато чаках за храна на опашка в хижата, забелязах в ляво от гишето, на стената, портрет на млад човек, в планината. Снимката беше черно бяла и най – вероятно от началото на миналия век. В долният десен край пишеше, че това е Крум Новаков – Кумата. Снимката ми въздейства много, защото е запечатала един миг, а излъчваше силна свързаност на младият човек с природата около него и извисилите се борове.
Тогава на връщане още при поредната ни почивка на камъните при местност Конярника, от изострено любопитство и от въздействието, което имаше този образ над мен, заедно с Елена Гешева разучихме от Интернет кой е Кумата.
Крум Новаков – Кумата е роден през 1899 г. в гр. Враца. Той е български алпинист, скиор и организатор на младежкото туристическо движение в България.
Всичко, което изчетох за него е свързано и разказва за голямата му любов към природната и туризма.
Едва на 14 години, ученик в гр. София, през 1913 г. участва в учредяването на софийския клон „Витоша“ на Юношески туристически съюз, създаден през 1911 г. в Русе. През 1919 г. става председател на софийския клон на туристическия съюз и работи за увеличаване на неговия членски състав, който става над 500 души, както и излетите, които придобиват все по – масов характер.
Отдаден е изключително на младежкият туризъм и идеята за построяване на юношеска туристическа хижа е негова, която Кумата поставя пред туристическия съюз за осъществяване.
Отдавна се на дейност свързана с разпространението на туризма сред младите хора.
През 1921 г. загива при изкачване на връх Люхкогел – 3045 м., в търсене на алпийски еделвайс, който да изпрати на приятелите си. След смъртта му, в негова памет, приятелите му поемат инициативата за осъществяване на идея за построяването на хижа за юношески туризъм. Строежът завършва 1927 г. Хижата е построена на надморска височина 1724 м. и е кръстена на негово име „Кумата“. Тъй като не е можел да казва буквата „р“ е произнасял името си като „Кум“, от там идва и неговият прякор Кумата.
Именно Кумата е инициатор и за използването на поздрава: „Здравейте“ при среща на хората в планината, участва в първите опити за изкачване с въже в България, както и в организирането на ски обучения.
Информация:
Хижа Звездица
Местоположение: Витоша
Маршрут от Златните мостове, през местност „Ветровала“ и ски писта „Ветровала“, след хижа Еделвайс.
На Златните мостове се завива в дясно, с автомобил по асфалтираният път, продължава се след ски писта „Ветровала“, хижа „Филхармонията“ и хижа „Еделвайс“.
Пешеходна пътека – от хижа „Червената шапчица „, по много удобна и лека планинска пътека, през ски писта „Ветровала“, след хижа „Еделвайс“, по пътеката в ляво.Надморска височина: 1715 м.
Хижа Кумата
Местоположение: Витоша
По маршрута – Златни мостове – Черни връх
На Златните мостове се завива в ляво към хижа „Боерица“.
Пешеходна пътека – от „Златните мостове“, към местност Офелиите, през хижите „Борова гора“, „Планинска песен“ и „Боерица“.
Надморска височина: 1724 м.
Текст: Симона Стефанова
Снимки: Симона Стефанова
Източник: https://bg.wikipedia.org