С картините на Владимир Димитров – Майстора израстнах. Те бяха в букварчето, в читанката, в учебниците по литература, в музеите. И не защото учех в художествено училище, а защото те са част от общото образование,тъй като образите и цялото творчеството на художника е свързано с българският бит и начин на живот.
След толкова много години, животът отново ме срещна с името, творчеството, историята и животът на Майстора точно при една от обиколките ни по кюстендилска област и Земенският пролом.
Картините на майстора винаги са олицетворение на българският дух, красота и трудолюбие.
Майсторът: Отивах да живея и работя между селяните, за да разучавам нашия национален тип и бит – основата на всяко изкуство… В продължение на 26 години живях сред народа и каквото можах, според моите възможности, отразих, макар и незавършено, в своите работи. През всичкото време гледах да предам именно тая чистота – духовна и външна в младостта. Рисувах и стари, и млади, като изхождах най – главно да схвана техния труд на полето, техните веселия, сватби, седенки, като отивах на сборовете, които ставаха по това, време, където избирах моделите си. Подбирах типове, да личи, че е българин – млад или стар. Рисувах и деца, и всякаква възраст, като изхождах главно да предам тая психология, тая духовна чистота, тая скромност и трудолюбие в нашия национален, български бит.
Художникът е роден на 1 февруари 1882 г. в с. Фролош, община Кочериново, област Кюстендил, а животът му го отвежда в това красиво и спокойно село, на 6 км. гр. Кюстендил и на около 80 км. от столицата.
Къщата, в която е живял Владимир Димитров – Майстора 26 години, се намира в с. Шишковци. Той идва в селото през 1924 г., по покана на неговия приятел Антон Виячев – български учител, политик и общественик от с. Шишковци, и се установяв в селото, с негова помощ. С Антон Виячев се познават от Първата световна война, където Майстора взима участие като военен художник. През годините именно тук създава голяма част от своите произведения.
Разположена е в центъра на селото и се откроява като красива, китна къща на два етажа, с висока ограда и хубав, просторен двор. В момента къщата представлява къща – музей „Владимир Димитров – Майстора“ – Шишковци.
Тя е на два етажа, добре поддържана и навява образи и начина на живот от миналото.
В нея е разположена интересна експозиция от живота на Майстора в селото, неговото творчество, идеи, приятели, срещи и репродукции на картините му.
За всичко това, увлекателно и с любов, разказва уредтикът на музея Кирил Иванов, който ни преведе през детайли и интересни факти за характера и начина на живот на човека посветил живота си на живописта и желанието да възпее българският селянин и българското село. Хубово е цялата история да се чуе непосредствено от Кирил Иванов, защото съдържа много интересни подробности, които той е събирал през годините от хора, които са познавали и общували лично с Майстора.
В двора на къща, където се разположихме цялата група, Кирил Иванов увлекателно и подробно ни разказа за скромния начин на живота на Майстора, за неговият твърд и скромен характер, за първата и единствена любов в живота му, за неговите вдъхновения и успехи. Владимир Димитрова Майстора е бил влюбен в една млада жена и тя остава в сърцето му цял живот.
Впечатлена бях от избора на Майстора да живее в сърцето на своето вдъхновение, българското село и всеки ден да посвещава на образите и моментите, които претворява в картините си.
Нито един момент не е помислил да купува имущество, живял е под наем, в една от стаите на къщата с цялото семейство – хазяи, а е оставил ценно наследство. Скромен живот с богата палитра.
През 1982 г. къщата е дарена на Община Кюстендил и е превърната в днешния музей, съдържащ доста интересни факти, снимки и материали за живота и творчеството на художника.
В центъра на селото е издигнат паметник на художника.
Няколко месеца по – късно, през месец септември на 1960 г. Владимир Димитров Майстора е починал в София, а на тази снимка е с любимата си тамбура.
Майсторът: „Ако има Рай на земята, то е Кюстендилският край със сърце Шишковци, което е така подредено със своите овощни градини и лозя.“
„А чудно богата е родината ни от към материал за изкуство и няма защо да се ходи нито в Азия, нито в Америка или Африка! Защото при нашите библейски фигури на деди и бащи – пророци, моми, невести и майки – светици, а и при прекрасните ни плодородни поля, цветове и плодове, а също – балкани, реки и море, стига само да има по – добри условия за творчество, биха се направили работи – живи дела, а не тържественипомени за преждевременно отминали дарования…“
31 януари 1938 г., с. Шишковци
