Крепост „Кракра“ над град Перник

Град Перник е стар миньорски град. Намира се на 30 км. от София и е известен с Международния фестивал „Сурва“. Но малко хора знаят за крепостта „Кракра“ на хълма над града.
В последните години, след като е обновен целият комплекс, там се организират много летни концерти на гостуващи групи, както и посрещане на слънцето на 1 – юли.
Последната реставрацията от 2013 г. е доста критикувана, по отношение на цялото изпълнение и използваните материали. Но в крайна сметка има много неща, които могат да се видят там и са автентични.
Крепост „Кракра“ е тракийска крепост, построена през 809 г. по времето на от Хан Омуртаг.
Интересно е, че след археологически изследвания и разкопки е установено, че тук е имало тракийско селище и района е населяван от траки.

Сред жителите на града крепостта е известна с името „Кракра“, но в повечето исторически източници, от последните години, е споменавана като крепост „Перник“. В центъра на града, до сградата на общината е издигнат и паметник на Кракра Пернишки, както го наричат перничани. Именно Кракра Пернишки и крепостта са исторически символи на града.

Тази информация открихме на сайта на Община Перник:

„Пернишката крепост
Разположена на хълма Кракра. Обявена за паметник на културата през 1956 г. с категория “национално значение”. Хълмът е населяван от V хилядолетие пр. хр. до края на ХІІ век. През Античността крепостта е важен военен, административен и търговски център. През Средновековието крепостта е значим политически, административен, търговски, военен и културен център на българската държава.“
https://pernik.bg/

Паметникът „Кракра Пернишки“ е творба на скулпторът Ангел Жиров, по поръчка на Община Перник и е монтиран на 1 – ви юли 1975 г. на площад „Св. Иван Рилски“ в центъра на града.
Кракра Пернишки е български велможа и военачалник, който е живял в края на 10 в. и началото на 11 в. Името му се прочува, след отблъскването на две византийски нападения от крепост „Кракра“, през 1004 г. и през 1016 г. свързани с опитите на византийския император Василий II Българоубиец да завземе българските земи. Велможата Кракра е управлявал 35 крепости.

Крепостта и местност „Кървавото“
Посещението на крепостта отнема малко време и ние си направихме една следобедна разходка, когато слънцето беше огряло цялата местност.

Когато заобикалях крепостната стена се замислих как са изграждали крепостите винаги на високи хълмове с гледки, а сегашните градове, в повечето случаи, са сгушени в ниското. „Крепост“ всъщност означава отбранително съоръжение и вероятно са избирали стратегически места за да могат да наблюдават отвисоко, ако идва врага.
Ние отминахме първата порта и продължихме около крепостната стена за малка обиколка. От тук можех да разгледам местност „Кървавото“, която е разделена от крепостния хълм с преминаващия път Перник – Радомир/Кюстендил.

Местността е свързана с легендата за 88 дневната обсада на крепостта от византийския император Василий II Българоубиец през 1016 г., на която войводата Кракра успял да устои и отблъснал. А кръвта на избитите византийците опръскала местността. Освен тази легендата, за кървавото има предположения и проучвания, че вероятно представлява тракийско светилище. Също така може да се намери и информация, че там има пещера в която е намерил убежище Св. Иван Рилски, който е покровител на града, но все още не е открита. Вероятно ще дойде времето и ще открием тайните и забравените места, когато сме готови и повярваме в миналото си и в своето предназначение.

Заобиколихме края на стената и се озовахме в миналото на местността. Пред нас изникнаха останките, ниски каменни очертания от църкви, административни сгради, жилища и улици, както пише в историческите източници. Обозначени са на места с информационни табели. Предимно са обозначени църкви, сгради и потерна, на края на местността, след кулата, в посока на един изходите, в случая, както влязохме ние от противоположната посока. Останките представляват не много високи каменни основи на сгради с различно предназначение, като прави впечатление подредбата и начина на разполагането им и улиците между тях.

За мен тук от това, което представляват останките лъха на изключителна организираност и говори за начина на живот и предназначението на крепостта през вековете, както и духа на миналото.
Изградена е и кула с българското знаме, на която можеш да се качиш за гледка към града.

Северната порта на крепостта я преминахме от вътре. Тя е още в началото при изкачването по пътеката, но умишлено я пропуснахме. С преминаването през нея може да се добие усещането, че влизаш наистина в град, ограден от високи стени, а от вътре кипи живот и може да се долови движението на предците по улиците.

През нея може да навлезеш в един въображаем минал свят и да чуеш тропота на конските копита по камъните.

Оръдието:
Интересна останка е катапулта, който се намира вътре в крепостта, след кулата със знамето.
Много внушително и мащабно оръдие, което за мен лично е въпрос как е изработено, със забелязващите се метални пирони, зъбци, цели валове и подпори.

Открихме и много места с пейки за сядане и почивка, в една различна атмосфера. Можеш да се почувстваш както в миналото, така и днес, но на върха над града.

Кулата:
В единия край на крепостта открихме и кулата, наблюдателница, от която се вижда както местността „Кървавото“, така и надалеч в трите посоки.
Кулата е на три етажа, изградена от желязо и дърво. Гледката от нея е красива.
В момента се забелязват бившите заводи от социалистическа България – бившия завода за стъкла „Кристал“ и бившия „Хлебозавод“.

Поглед към пътя за манастир св. Пантелеймон – манастир и белодробната болница.
Непосредствено покрай местност „Кървавото“ се забелязва асфалтиран път, който от главният път за Радомир и Кюстендил, продължава нагоре в гората към местност „Голо бърдо“.
Там се намира бившата държавна белодробна болница, днес „Специализирана болница за лечение на белодробни болети“ ЕООД.
Преди нея се намира манастир „Св. Пантелеймон“, закрилник на лекарите и акушерките.
Мястото е много интересно и не случайно там се намират тези две сгради.

Как се стига до крепостта:

Намира се на 2 км. от центъра на град Перник.
От гр. София, по булевард „Скоростна магистрала“, по ул. „Софийско шосе“ и на пътната връзка, се завива надясно към „В и К“ – Перник (има табела на моста), преминава се по ул. Средец, кв. Варош. След сградата на водоснабдителното дружество, която е в ляво, се продължава по същият път, който става стръмен, нагоре. След лек завой в изкачването, автобусната спирка, в ляво и в дясно се забелязва табелата с надпис „Крепост Перник“.